Традиционната родопска сватба заема важно място в живота на хората. Тя е един сложен празничен комплекс от ритуали и действия, свързани с голяма промяна в живота на младите хора. Обичаите в Родопите, съпътстващи сватбата са много идентични и ако има някакви различия в провеждането им, то те са минимални и носят в себе си значение, което е завещано от предишни поколения. Тези различия могат да бъдат характерни само за дадена част от Родопите.
Етапи на родопската сватба
Родопската сватба е съпроводена от множество ритуали и обичаи, които родопчани са съхранявали през вековете. Основните етапи през които тя преминава : харесване, одумване / искане на момата / , главеж
/ годеж / и сватба.
Всеки един от тези етапи се състои от строго определени обреди и обичаи, които стриктно трябва да се спазват. Именно в тях се крие богатството на традициите в Родопите.
Харесване
Харесването между момъка и момата най-често се случва по време на родопските седянки, селските хора´и празници. Конкретно в Родопите младите се харесват по време на попрелките , т.е. седянките. Родопската седянка е част от ежедневието на родопчаните. В миналото основният поминък на населението е свързан със земеделието и животновъдството. Прибирането и обработването на продукцията изисква много усилия. През деня всички са на нивата, а вечер се организират попрелки, на които се събират много хора, за да вършат различни дейности като: предене на вълна, плетене на терлици, везане, тъчене, ронене на царевица, пасталиране и низане на тютюн и др. Седянката обикновено се прави в дома на някоя мома. Всички от селото са известени за мястото и отиват да помагат. Задължително присъстват възрастни жени, които наглеждат младите и ги контролират. Те следят поведението на юнаците спрямо момите и ако забележат, че закачките между тях излизат извън общоприетите норми на поведение могат да ги изгонят от седянката. Винаги момите и юнаците сядат едни срещу други и никога едни до други. Физическата близост между двата пола е смятана за неморално поведение и затова не се допуска в никакъв случай. Затова, ако даден момък си харесва определена девойка, той не може да я докосва или да съобщи директно това на момичето. Може да го покаже чрез хвърляне на китка срещу избраницата си по време на песните, които са неотменна част от седянката. Едни от най-известните песни са : „ Везала Рада „ , „ Торнал е Тодьо „ , „ Сос ма караш майчинко „ и други. Те са мелодични и закачливи, отразяващи духа на родопчанина.
Везала Рада
Везала Рада бели ръкави,
бели ръкави, чорна коприна.
Ой Радо, Радо, ой бела Радо,
ой Радо, Радо, ти бела Радо.
Чула е Рада гайда да свири,
хвърлила Рада бели ръкави.
Ой Радо, Радо, ой бела Радо,
ой Радо, Радо, ти бела Радо.
Нарами Рада бели харкоми,
отиде Рада за бистра вода.
Ой Радо, Радо, ой бела Радо,
ой Радо, Радо, ти бела Радо.
Торнал е Тодьо
Торнал е Тодьо на гурбет да иде,
на гурбет да иде, пари да печели.
Ага е стигнал Кърджалийскиян камень,
сьоднал Тодьо погрюма да прави,
та е утапанил полан тас с апраци …
Ако момата също харесва момъка, то тогава тя свенливо поглежда към него и ако има възможност връща обратно китката. Ако ли пък не, нейна близка приятелка след седянката прави опит да им уговори тайна среща на мегдана или на извора за вода. Щом девойката отиде на уреченото място, това означава, че чувствата им са взаимни. Понякога харесването става от възрастните родители, без допитване до младите. В Родопите се държало на това момата да е от същото село, да бъде от хубав род, да е работлива и каматна / красива/ . Освен това в Родопите се смятало, че една мома е готова за женене, тогава, когато нейният чеиз вече достига тавана. Чеиза на момата се приготвя няколко години, първо от майката, а после се довършва от момата. Чеиза се нарежда върху дървен сандък с украса. Тези сандъци имат различна големина и украса. Колкото по-голям и красив е сандъка, толкова по-богата е момата и обратното. Чеиза се състои от родопски одеяла, китеници, халища, аба, гайтани, носии, забрадки, престилки, чорапи, терлици и други неща, които момата ще отнесе в новия си дом.
Сандък за чеиз
Всичко в чеиза на момата е изработено ръчно и с много любов. Трябва да бъде подредено красиво, да е чисто и проветрено. По чеиза на момата се съди за нейното социално положение и трудолюбие.
Одумване (искане на момата)
Когато момъкът хареса своята избраница, той уведомява родителите си за това. Така започва вторият важен етап от сватбата, а именно одумването или искането на момата. Най-напред родителите предварително се допитват дали момата е съгласна да се омъжи за сина им, за да знаят дали да отидат да я искат. Ако разберат, че тя не иска момчето, нещата спират до тук, за да не се срамят пред хората. За да се направи такова допитване, обикновено се използва трето лице – жена или мъж сватовник. То отива явно или тайно у момата, като носи със себе си даденото от момковата страна огледало, в което са сложени два пръстена и 1-2 лева. Това лице се нарича „одумник” или „момарин”, а огледалото със сложеното в него се нарича „аманет”. Щом влезне в момината къща, първата работа на момарина е даде знак, за какво е дошъл. За тази цел взима дилафа / маша / и започва да рови с него огъня в огнището. От ровенето на огъня, домакините разбират целта на гостенина и после от дума на дума момарина споделя целта на посещението си. Ако родителите са склонни да дадат своето момиче всичко е явно, но ако момарина разбере, че момичето е съгласно, но родителите не го дават, тогава одумването става тайно, като момата се привиква в някоя съседска или роднинска къща, където момарина е дошъл тайно. В първия случай момарина трябва да постъпва предпазливо и ласкаво. Той трябва да похвали момъкът за добрите му домашни материални качества, ако е богат. Ако пък е сиромах, да го похвали за добрите му душевни и телесни качества. Ако има някакви недостатъци, той ще ги сравнява с тези на момата, ако тя има такива. Ще използва всякакви хитрости, докато не накара родителите да кажат нещо. Колкото и да е съгласна момината страна, тя също не дава положителен отговор веднага. Започват увъртания от рода на това че, момата е уж малка, че не е хубава, че не е готова за женене и т.н. Когато обаче момарина види, че работата върви по реда си , гледа да даде аманета на момата, без родителите да видят. Аманетът, даден по такъв начин се нарича „таен аманет”. В замяна на „ аманета“ момата дава китка, която одумника занася у момковите родители за уверение, че е свършил и уговорил работата.
Главеж (годеж)
След като всичко е уговорено с родителите на момата се определя дата за главеж. Годежа в Родопите се нарича главеж, годеника – згоденик или главник, а годеницата – згоденица или главница. Годежа обикновено се прави вечер и то на лични или празнични дни. Още през деня от момковата страна се изпраща „хабер”/ известие / , че вечерта ще дойдат момари. Вечерта момковите родители напълват една бъклица пълна с вино и я слагат в една шарена торба. В торбата слагат и една кърпа, в която има завързано едно огледало, малко бяла вълна, малко бяла пшеница и малка босилкова китка. Също в огледалото, което символизира чистотата и младостта на девойката се слага пръстен или златна лира, наречена алтън, която се носи от жените като украшение. Слагат се и пари. Събраното в торбичката се нарича нишан. Момъкът носи нишана през целия път. Когато момарите пристигнат в дома на момата, трябва да поздравят и след това да оставят нишана до огнището. След това започват да разговарят, но не за това, за което са дошли, а общи приказки. Постепенно отиват предпазливо към истинската причина за тяхното посещение, като в отговор на това родителите на момата отново започват да твърдят, че тяхната мома е малка, че не за женене и т.н. Това се прави, за да се покаже, че момата е достойна и не може така лесно да бъде дадена. Родителите на момата в крайна сметка оставят момата сама да реши, като предварително са уговорили какво да каже. Повикват момата и я питат, дали обича момъка, т.е. съгласна ли е да се омъжи за него. Ако го обича, тя ще отговори: „ Аз го обичам, обаче каквото каже бубайко / татко / , това ще стане „. Щом момата даде положителен отговор, че харесва момъка, то тогава бащата я подканва и тя пристъпва, взема бъклицата и нишана, след което целува ръка на баща си и му ги подава. После целува ръка на майка си и на всички момари подред на тяхното заставане и най-после на годеника си. След годеницата, годеникът също целува ръка на всички, освен годеницата си. След този ритуал, бащата на момата изважда нишана от торбата, преброява парите пред всички присъстващи, за да се види, колко гроша и какви лири има. После си ги събира в торбичката и ги връща на годеницата с изключение на бъклицата, която задържа. С голямо веселие започват да пият виното, започвайки от бащата или от най-стария, ако има такъв. Пеят се песни и след като се изпие виното, момата увива китки, като слага на всяка по една малка паричка и ги раздава по една на всеки от присъстващите. След раздаването на китките, момата целува ръка на всички, а те я даряват с пари. Момъкът също целува ръка, но него не го даряват. След този ритуал момарите си отиват, а бъклицата оставят празна да пренощува в дома на момата. На сутринта годеникът отива у годеницата си и носи със себе си две шишета пълни с ракия и около 200 – 400 грама нахут, стафиди и захар за мезе. С ракията от едното шише ще почерпи дядо си, баба си и съседите, които дядото е повикал нарочно за това, а с ракията от другото шише и с мезето годеницата ще почерпи докъдето стигне хората, които среща в махалата, за да се разбере, че тя вече е сгодена. Шишетата остават при бъклицата за няколко дни, докато годеникът не си ги прибере. Когато дойде годеника да вземе бъклицата, годеницата му целува ръка и му дава китка, съставена от разни цветя, увита с червен конец и прикачени на нея сребърни или златни пари. Той също ѝ дава подарък в пари. След като вече всички знаят, че младите са сгодени, момчето може свободно да ходи на гости при момичето и да говори с него. До деня на сватбата момата трябва да довърши чеиза. Самата сватба се уговаря допълнително между двете семейства при посещението, което се нарича в Родопите „ притвърдък“ или потвърждение. Това посещение е отново вечер и при него родителите на момъка носят със себе си шише с ракия, от което черпят момините родители. Уговарят се за конкретна дата за сватба, след което започват големите приготовления за най- кулминационния момент – сватбата. От този момент нататък годеникът се нарича зет, а годеницата – невяста.
Сватба
Самата сватба се прави винаги в неделя, но приготовленията започват още от сряда. Също така в Родопите сватбата се организира зимата, рано пролетта или късно есента. Лятото е натоварено с много земеделска работа и почти не се правят сватби тогава. В сряда, както зетьовата така и невестината страна избират от роднинските моми по две или общо четири и ги наричат песнопойки. Те имат задачата да омесят заедно в двете къщи сватбените хлябове. В сряда песнопойките приготвят квас за хляба, който се пече в петък. Докато подготвят кваса те пеят песента:
„ … Донесете ситно сито,
ситно сито и решето,
да отсеем бяло брашно
бяло брашно пшеничено
да омесим момков кравай…“
Когато месят хляба в невестения дом те пеят „ Да омесим момин кравай…“
В четвъртък песнопойките правят венци и приготвят китки за сватовете. Венец правят от пуканки , шипки, орехови ядки, листа от бръшлян и цветя. Тези неща се нанизват на конец и се получава нещо като броеница. Тези венци се купуват от песнопойките от сватовете в неделя. Служат за украса към носията и празничното облекло в деня на сватбата. В петък песнопойките пекат хляб и в двата сватбени дома. Освен другите хлябове, те подготвят и „ кумовите краваи “. По време на сватбата, кумовете носят тези краваи. В деня на сватбата пък всяка жена, която е поканена пече родопски клин и го носи като подарък за младоженците. Родопският клин представлява баница с ръчно точени кори с картофи. Днес той е известен като пататник. В събота кумовете приготвят сватбеното знаме, което в Родопите се нарича „ кожель“.
Сватбено знаме „ кожель „
Кожельа е дрянова пръчка, нашарена с червени конци, вълна и китки, отгоре с бръшлян. В събота още от сутринта зетьовата страна си намира гайдар и други хора, които ще приготвят сватбените ястия. Те ще заколят месо, ще смелят булгур, ще направят пататници за сватбената трапеза. В същия ден невестината страна събира няколко съседки и роднински жени, които трябва да подготвят всички невестини дрехи и неща, които тя ще занесе у зетя. В събота също песнопойките наливат от зетьовото вино в две бъклици, слагат ги в шарени торби и се разделят на две с по една бъклица . Едните канят от единия край на селото, а другите от другия. Който бъде почерпен с вино, той е поканен. Така идва кулминационния ден на сватбата – неделя. В неделя сутринта се избира един остриган бял овен, на който песнопойките окичват роговете с китки. Двама ергени го водят и го закарват на невестините родителите в чест на невястата. Тя го посреща, събира му китките и ги слага в престилката си. След това юнаците откачат звънеца, за да го върнат на зетя, заколват овена, одират му кожата, оставят го да се готви, за да бъдат гощавани гостите. Сутринта в деня на сватбата започва приготвянето на булката и младоженеца. Облеклото на зетя се състои от типичната родопска мъжка носия, състояща се от потури, кенарена бяла риза, елек и червен пояс.
Мъжка и женска сватбена носия
Невястата също както и зетят е облечена в традиционната за Маданския район родопска носия, състояща се от риза, върхница, елече, мендил и покривало на главата, наречено „ тестемел“ .
Украшенията на невестата се състоят от златни алтъни и „ калеми „
/ това са типични за Родопите украшения, в които има босилек, чесън и листо от дюля. /
Родопски накити „ калеми „
Важен момент е плетенето на невестата, което се извършва от моми винаги в бащиния й дом и символизира преминаването й от моминство към положение на омъжена жена. Този обред води началото си от древните славяни. За тях свободната коса е била символ на свободен човек. Разплитането, миенето и заплитането на косата стават в деня преди венчавката. В неделя на обяд започват да пукат пушки в зетьовата къща, с което известяват да се събират сватовете. Задължително се свири на гайда и с една бъклица с вино отиват да поканят кума да присъства на сватбата и като кум и като сват. Щом чуят гайдата, всички излизат навън, за да посрещнат сватбарите. Когато отидат в дома на невестата, млади моми от нейна страна запират вратата и не ги пускат, докато не платят жълтици. Когато са доволни от откупа, момите ги допускат в дома, където сватовете ги посрещат на богата трапеза. Вътре се пеят песни съпроводени с гайда, гощават се и невестината майка дарява гостите с торба и аглък (кърпа), които поставя на дясното рамо. След това възрастна жена от рода на невястата чупи една игла на две над главата й, което символизира прощаването и с рода и приобщаването и към нов род, с думите:
„ Е тъй, както се прекърши иглата, да ти се прекърши и сърцето в новият ти дом“ . След това свекървата дава залък хляб от сватбената пита на снахата. След захранването, бащата на булката хваща от единия край бял аглък / кърпа / , другия край е в ръцете на дъщеря му. Звучи песента „ Ела се вие превива“:
„ Ела се вие, превива,
мома се с рода прощава,
прощавай родо голема
и ти рожделна майчинко,
де ма си мене носила,
девет месеца на сърце
и три години на ръце.
Сега та родо оставям,
на мойне сестри по-малки,
на мойне братя лефтери. „
Бащата предава дъщеря си на кума, който я извежда на двора и я предава на зетя. Невестата я качват на муле и ако тя желае децата ѝ да приличат на бащиния и род, обръща се и поглежда към родната си къща, а ако ли не, не се обръща назад. Когато отиде в новия си дом, свекървата излиза на двора с две пити хляб и бяло менче с вода, слага под мишниците на невестата по една пита, полива вода и върху бял плат минават младоженците влизайки в дома. Много важно в миналото е невестата да е мома и ако е така на другия ден се пие „блага ракия“, т.е. това е тайнството на моминството. А ако се случи тя да не е мома, това е голям срам и я връщат обратно в бащиния дом.
Традиционната българска сватба е изпълнена със стотици обичаи, мистериозни, необичайни, дори странни, но всеки един зареден със смисъл, извлечен от бита, идващ от древността и носещ знание, трупано и предавано през вековете. Този смисъл, свързан с човешката природа за съжаление е почти забравен поради настъпилите икономически, политически и демографски промени през последните десетилетия. Родопската сватба не прави изключение от общо- българската. Тя съдържа общите елементи и структура, но спецификата в нейните конкретни прояви отразяват красотата на Родопа планина. Пъстрите носии, звучните родопски гайди, родопските сватбени ястия правят сватба-празник за сетивата. Светостта на семейството изисква спазването на всички ритуали по време на сватбата, защото и най-малкото отклонение се смята, че може да донесе нещастие в живота на младите.
В село Ягодина се организират сватби в Ягодинска пещера, на площадка Орлово око, както и в нашата къща.
Ако желаете да организираме традиционна сватба за Вас в Ягодина, моля свържете се с нас!
А вие присъствали ли сте на традиционна родопска сватба? Споделете в коментарите! 🙂
Автор: Милка Терзиева